Хъъъ... Възкръсвам от старите пожълтели страници
Вглеждам се в нишките на сътвореното и ги разплитам
всяка нощ редя пъзели с листенца от бели рози
и капки кръв спояват частиците
Седя ето там опрял лице до стъклото -
минават хора коли и неща не от този свят
валяло е има локвички боси крачета лудуват в тях
времето тече досами мен
протегна ли се ще го докосна
полицата потъва в прах книгите
старея като хората и писаното слово умира
забравен захвърлен като вчерашния вестник ...