Дори не знам защо се развилнях -
понякога съм зла и невъзпитана.
Разбивам думи и мечти - на прах,
пътеките умират - от преплитане.
На себе си докрай изневерих
и ритнала гнездото люти стършели,
в един горчив и недописан стих,
си дадох сметка - маските са свършили.
Да се побъркаш значи не боли
и лудостта лекува лицемерие.
Дали ще ме приемат? Надали.
Те - гарваните бели са поверие, ...