сам съм...
тичам в очите на майка си
и понякога в Нейните
изгоних си хайките
преброих си жертвите
отрицателна цифра пред кръста
това калкулира ..живота
две очи и в тях рови прЪста
боде и черното жигоса
гримиран в онази игра
където търся се в огризки
ближен ...нарече ме ..жена
и все болен в пориви дръзки
и все търся онова лице
което билборда рисува
и чакам в сълзи да се разтече
и пак живота да изпсува
и после тихо леко плавно
да разрошя му косите
и някак стръвно гладно жадно
да блогодаря му ...
в живот-насита....
еми ...да ...замисли ме ...(еми ...грами ..това е ...)...кефиш ...
Не знам какво да кажа...!
След прочита на всеки твой стих задължително потъвам в мълчание и осмислям...
И тук за пореден път си... много прав!
Страхотен си!
Правдата си е безпощадна и всеки я достига абсолютно сам...
Докосне ли се до нея, разбира, че му е коствало много да я достигне...
Всеки има своя истина...
Поздрав за този стих!
Благодаря ви ,приятели...
За себе си - не мога да кажа ,че съм в Истината...Все едно да изрека лъжа...Постигането и е -наистина самотно дело...Като изкачването на Стръмен ,скрит в облаците, връх...Там-единственото ,което можеш е -да помогнеш на себе си...Но когато -си изчерпан ,изнемощял ,останал без капка сили да направиш и една крачка-то точно тогава,ония ,които са преди теб невидимо ,с духа си ,че и със самото си присъствие -ти дават сила да продължиш...Така го правят и птиците -предават си -възвишеност и сила,за да полетят...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.