diesto (Данаил Антонов)
1039 617
20.12.2023 г., 18:27 ч.

Досущ, като рождената ми връв 

  Поезия » Любовна, Философска
287 6 5

След първият ми възел на зависимост,

когато от живота си съм вдишал,

до тебе - ти, която си ми пѝсана,

съзнах, че явно Бог ме е орѝсал.

Със мъка да заслужа свойто щастие.

Душата си през болка да прецеждам,

но казва ли ти някой, че опасно е, 

и може да останеш без надежда?... 

Аз минах през бодливата тревожност, 

на дългите безсънни въжделения, 

по-скоро утопично невъзможни, 

а живи в моите стихотворения... 

И, колкото с инат да те отричах, 

да плюех всяка крачка в свойто минало,

оставих малко зрънце от обичане, 

със вяра, че на този свят те има... 

Тогава ти покълна в тишината, 

тъй истинска, съвсем от плът и кръв. 

Така разбрах, че свързва ни съдбата, 

досущ като рождената ми връв... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

19.12.2023

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??