Anita765 (Ани Монева)
296 11769
17.12.2019 г., 15:17 ч.

Досънувано 

  Поезия » Друга
1202 9 9

 

Такава късна есен е навън,

оголи вече всичките дървета,

на мен ми се присънва онзи сън,

сънят със заснежените полета.

 

Присънва ми се моят детски смях

и печката, и плетката на баба.

Усмихната в съня си я видях,

гальовно месеше тесто за хляба.

 

Усещах аромата на липа,

извит от чайника приспивно къкрещ

и слушах дълго вятърът как пя

в комина, до мига преди да мръкне.

 

А после скръцна пътната врата,

през прага с дядо влезе бяла зима

и в стаята смехът ми полетя,

защото бялото го има, има...

 

Не вярвам, че сънят ми бил е сляп.

Поклащат се оголените клони.

На масата ухае топъл хляб.

От облака снежинки баба рони.

 

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??