щураче (любимка)
133 4008
1.12.2021 г., 14:51 ч.  

Дотолкова 

  Поезия
1488 7 11

Дотолкова премръзнали душите ни,
студа отдавна не усещат.
Те даже вече мразят слънцето
и всяка топлинка насреща.
Ала по памет, нейде издълбоко
все още за любов бленуват,
с прозрачна ледена жестокост
усмихват се и се целуват.

© любимка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Проникновено, дълбоко и красиво! Препрочитам го и смисълът все си тече тихо и величествено!
  • Благодаря ти, Митванс Даром имам, даром давам
  • Имаш невероятна дарба, Дарина! Моите поздравления!
  • Настръхнах от студа в стиха.
    Поздрави !
  • Стрейнджър, думите съдържат безкрайности в себе си, лошото е, че тези безкрайности не намират безкрайности Словото = безкрайност, а Словото/безкрайността беше у Бога
    Благодаря на всички ви
  • Без любов е мрачно, празно и студено, а празнотата се запълва с любов. Тогава идват светлината и топлината. Как го правиш това!? С толкова малко думи да предадеш такъв богат смисъл.
  • Поезия, която вълнува и казва много! Поздрави, Дари!
  • !!!
  • С целувки се разпиляват бучките студ,
    с длани се приютява в уютни обятия
    и топли очи на копнежа им луд,
    Бог душите дарил е с любовни.... понятия!
  • Така е, Миночка, в студа нищо не оцелява дълго.
    Благодаря ви
  • Много хубав и истински стих, казала си всичко, затова не можем да се извисим, защото на студ не никнат ничии криле!
Предложения
: ??:??