Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
26.08.2022 г., 10:19 ч.

Доверчиво 

  Поезия » Пейзажна
357 8 12

Въртят се тихо-тихо в танц унесен
листенцата – балетен танц без звук,  
обзет е от предчувствие за есен
и знае август – есента е тук.

 

Опитва се да бъде още скрита,
но багрите превземат този свят
и с всяко ято лятото отлита,
сълзѝ в тревата – бисери блестят.

 

Тя, есента, отколе е такава –
гореща, смугла, с циганска душа,
устата ѝ измамно обещава:
— С лъжливо лято ще те утеша!


 — Ще те дарявам с плод и виж пендари,
за теб разпръснах щедро, не пестя.
— Ако те лъжа – гръм да ме удари!
— Не гледай, че небето опустя.

 

Ухание на грях, стозвездна нощ е,
небето – пита, а звездите – мед...   
Пиян шептя: — Тя мен обича още,
измамна есен – доверчив поет...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??