Така че... тръгвам.
                         Връщам се в мечтите ти.
                         Дали завинаги? Не знам!
                        При нужда – затвори очите си.
                        Аз може би ще бъда там!
                                      Мадлен Алгафари

Ужасно са ми ясни краищата,
до болка зная как се тръгва,
и този път ще свърши, знаеш ли
обаче, че стъпките потъват.

Следи остават там, където искаш да се върнеш.

Ще си бос и от спомените ще смъди,
ще разбереш защо съм ти се сърдила,
и че и двамата не сме били сами.

Ще си припомняш, че съм истина,
превърнала се в минало от избора ти,
ще ти е гузно, че не си ме искал,
когато съм се отразявала в очите ти.

Ще разбереш, че тръгнах късно,
когато вече съм прах и пепел, 
че е било безкрайно оскъдно
това, че с мене беше само шепот.

Изкрещи сега. Стъпил на стара пътека,
която не отъпка сам,
Изкрещи. Аз ти скрих утеха.
В сърцето ти е. Прибрах се там.