Отново си в града на своето минало,
отворил си сърцето си за спомени.
Тук времето е своя път изминало,
като листа през есен е отронено.
Цигара палиш, плахо се оглеждаш.
Нима това е твоят град предишен?
Наново всичко трябва да подреждаш,
защото някак чувстваш се излишен.
Неоните те водят услужливо,
те пътя очертават ти в нощта.
Тук чуждо е,макар да е красиво,
не се отваря твоята врата. ...