Драма.
Доколко е ценен животът,
когато срещу несправедловост жестока
се изправяш без смисъл,
без време за орис дори?
Изгубен в чата,
събуждам мрака.
Преследват ме знаци,
но не от тях
имам параноя.
Кажи ми, брат,
счупи ми врат.
Не трябва да пиша,
че калта е лайна.
Един живот
дори без съдба,
а друг -
равен на два.
Объркан увод,
без послеслов,
сякаш думи на луд
за глухи уши:
с разум пропити
микровълнови миди.
Уви, не е така,
просто точката на зрение
е субективна,
а обектът е по-живнал
от някои с много ум,
обезволени
от дребни игри
или просто от страх,
че няма за тях
место на света.
А не е така,
но, уви, онова,
което глас е небесен,
ги кара да пазят
своята кожа
и воля, и ум,
и да бъдат щастливи дори...
Може би почти всеки
би могъл да намери...
Да бъде за миг
по-щастлив от дете
с подарък в ръце.
И мълчанието е злато,
и има думи платина,
парите също спасяват,
и парите рушат.
Този град не е друг,
гласът ти е чут,
колкото може да бъде
сред усмивки посърнали.
На всички въпроси –
един отговор,
съдържащ въпрос -
речта има нос.
И нека внимание
да запазим завинаги,
и да можем по чудо
да пресрещнем беда.
16октомри09
софия
© Братан Всички права запазени