thedac (Димитър Драганов)
873 1129
5.04.2020 г., 14:54 ч.

Драмата е толкова далече 

  Поезия » Друга
445 1 7

Научих се кога да замълча,
кога да я обичам и целувам.
Ще мога ли сега да съживя
частица от съня недосънуван?

Остави ме накрая на света –
реши и да изключи светлините.
Душата се пречупи от страха
и нейде я отнесоха вълните...

Забрави ме от женска суета,
зарови ме дълбоко и замина!
Изстина всяка моя топлина.
Сега и любовта е карантина.

Навън вали. Годината лети.
Като че ли ухае ми на вечер.
В картината сме двама: аз и ти,
и драмата е толкова далече...

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??