Друг монолог на Датския принц

(впечатления от фотоисторията за Хелзингор от Д.В.)

Без бряг е времето!

Защо го озаптяват – в кръга

сме пленници!

Предметите живеят

и се вкаменяват

като музейни експонати.

Човекът е илюзия на вярата,

една открадната от замъците

даденост.

Сега разбирам идиотите –

те имат себе си

без хроника, без накит,без приятели.

Богатството погребва

егото...

В кръга е трудно да повярваш,

че отвъд е синята стена

на необятното добро...

Кореноплодите са  тяло,

холограма на енергии.

Зависи ли от мен

да управлявам империята

на ума,

душата щом не е ни дама,

ни се вслушва в своя суверен?

От замъка морето се разлива

и по камъните онемява

тайната да съм

до някаква рапира.

Норвежецът да дойде! Залп

и името ми става символ...

З.В.