Очите ми са пъстри пеперуди...
Прекрасните ми хубави очи,
но виждаш, вгледаш ли се в тях –
и те са луди, и носят хиляди бели.
Ръцете ми зандан са тъмен.
Примамват със свойта топлота,
но щом докоснеш се до тях, разбираш -
обречен си на доживотна самота.
Душата ми е тъмен ад,
в който всеки иска да се взира...
И търси там частичка благодат,
а всъщност смърт съзира.
© Лорита Всички права запазени