Другата

29.01.2009 г., 17:08 ч.

Поезия » Философска

601 1 5

И пак съм с другата -

зад огледалото,

с герданче от ръжда

и от кристал.

Говорим си безмълвно -

то се знае -

за този свят -

отдавна полудял.

Какво ще бъде

и какво бе вчера -

поука или упрек -

без медал.

Пашкулът вече

се пропуква,

един е само оцелял.

И пак сълзата

е двулика -

вещае радост

или крах.

Дъхът е влага

за очите -

в които някой

хвърля прах.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.