16.11.2013 г., 18:29 ч.

Другата 

  Поезия
3.0 / 2
773 0 1

Под лицето ми е мокро

от моите сълзи.


Чувам тежко дишане,

но то е някъде встрани.


Аз ситня глътките

на въздуха, процеждащ се през мен

от влагата навън и солените следи.


Поглеждам се в очите си

с тъга и съжаление,

надявам се, че вече ще съм другата –

която бях преди.

© Нати Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
  • Аз съм само река – отразила света огледално, водна нимфа душата ми – болка по пътя влече. Щом звезди...
  • Там далече, където е светло и мирише на прясно сено, има къща, подпряла небето, а до нея – зелено дъ...

Още произведения »