Мракът ме погълна,
скелетът замръзна,
виждам само мъртъвци,
а кожата ми се покри със плесен!
Стоя пред огледалото и виждам,
че това е мойто друго Аз!
На рамото ми гарванът седи
и чака да ме прибере у дома, там –
от другата страна!
Няма светлина,
няма падане във бездна,
има само Тя –
Смъртта!!!
Като рисувано геройче,
с мантията и коса в ръка,
един ден ме запозна с човек
и оттогава съдбата се предначерта...
Влюбено сърце,
оставя то кървяща диря,
докато по пътя си животът
нежно го закриля,
а после бавно го убива.
Не било е огледало,
а езеро полу-заспало,
а плесента доби
очертания на водорасло!
На дъното стоя с отворени очи
и гледам как приближава се към мен!
Прошепва ми: ”Сега си ти!” -
хвана ми ръката
и отведе в синевата!
Видях те, че стоиш,
надвесил се над моя леден гроб.
Не трепнах –
отдавна вече не ме караш да трептя!
Гарванът изписка,
застана той над теб,
а ти погледа си вдигна
и тогава прошката получи...
Иди си и не ме забравяй,
погреби ме и цветя доставяй,
замълчи си и не казвай
кой ме бутна
в тези ледени води
и кой отне душата и сърцето
и захвърли ги в небитието...
© Нели Всички права запазени