18.01.2009 г., 18:54 ч.

Другата в мен 

  Поезия » Философска
553 0 5
Душата ми заспиваше
навън... на плочника,
на две крачки от вратата,
а вътре в топла стая
се протягаше, безочливо,
другото ми АЗ. Оная
пушеше цигара след цигара
и фасовете буташе в ъглите,
надменно заплитайки
кръгчета пара,
гордо пречупваше
гръбнака на дните.
Като куче побесняло
късаше сиромашката плът,
на едри глътки лочеше жадно
от всяка фибра, горещата кръв.
Тази нощ е дори без луна,
полепна всичко в непрогледен мрак,
на дървен кръст се разпнах сама...
Умирам... но се раждам пак.

© Мария Манджукова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??