Не го наричам неочаквано,
не беше, но и честно не е...
Не го наричам поучително,
не беше... и все още не е...
Ще го наричам - раздирателно,
защото скъса се сърцето в мене...
Ще го наричам - нарицателно,
защото с време не бледнее...
Ще се направя на щастливите,
макар и щастие да не е...
Ще съм от тези - издръжливите,
макар това за мен да не е...
Ще си повтарям, че съм истински,
нали за истини живеем...
Ще се науча да съм себе си,
а себе си ще надживея...
Ще си повтарям, че не липсвате,
че сте с мен по всяко време...
Ще си припомням тихо в мислите,
че част от вас във мен живее...
Ще си изплача скришом сълзите,
а още колко има в мене...
Ще дам сега криле на думите
да излетят във друго време...
© Йордан Ботев Всички права запазени