1.04.2022 г., 9:55 ч.

Друго време 

  Поезия » Друга
702 0 1

Не го наричам неочаквано,

не беше, но и честно не е...

Не го наричам поучително,

не беше... и все още не е...

 

Ще го наричам - раздирателно,

защото скъса се сърцето в мене...

Ще го наричам - нарицателно,

защото с време не бледнее...

 

Ще се направя на щастливите,

макар и щастие да не е...

Ще съм от тези - издръжливите,

макар това за мен да не е...

 

Ще си повтарям, че съм истински,

нали за истини живеем...

Ще се науча да съм себе си,

а себе си ще надживея...

 

Ще си повтарям, че не липсвате,

че сте с мен по всяко време...

Ще си припомням тихо в мислите,

че част от вас във мен живее...

 

Ще си изплача скришом сълзите,

а още колко има в мене...

Ще дам сега криле на думите

да излетят във друго време...

© Йордан Ботев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??