Снегът покри набързо блокове и къщи,
храсти и дървета, улиците на града.
Дръвче излъгано от няколкото топли нощи,
напъпило, от студена болка зарида...
Ледът скова му вейчиците крехки.
Снегът посипа розовия цвят.
Сгрешило в свойте първи стъпки,
то бе открило истината в своя свят.
Снегът, студът, снежинките тъй мили
за него бяха те присъда и палач.
И никой, никой днес не го закриля
в предсмъртния му стон, в последния му плач. ...