laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
26.03.2013 г., 13:04 ч.

Дръвчето 

  Поезия » Друга
592 0 8

Внезапно завчера видях 

едно дръвче. То беше криво.

Встрани от пролетния смях

самотно, плахо се извиваше.

 

Сред слънце, птичи хор и глъч

дърветата, покрити с бяло,

одумваха го с ядна жлъч:

"Да  цъфне даже не посмяло!"

 

Поспрях се. Мартеничка аз

свалих от китката си бързо.

"Бъди красиво!" казах с глас

и на дръвчето я завързах.

 

Когато подир ден и два

отново минах из квартала,

познах дръвчето си едва...

То бе щастливо разцъфтяло.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудно!
  • Встрани от пролетния смях
    самотно, плахо се извиваше.

    Чета те, земляче. Но се спирам при успешните.
  • Образно и непринудено стихът внушава идеята, че любовта е сила, която може да ни промени към добро...
    Браво, Нина! :
  • Встрани от пролетния смях

    Чудесно е!
  • Много ме разчувствува,Нина!Това се случва често и с хората,не мислиш ли?
  • Поздравления!Днес,отивайки при мама видях първия щъркел-дори го заснимах!Завързах саморъчно изработена мартеничка на изкривеното ябълково дръвче...Старата круша отдавна я няма...Стихотворението ти е в унисон с моите чувства и вълнения!


  • Чудно!
  • Усмихваш, Нина
    Сигурна съм, че се е случило
Предложения
: ??:??