4.07.2023 г., 22:14 ч.

Дръволюция 

  Поезия » Строги форми
278 2 3

Нима бе само сън

след злата зимна тежест

разцъфналата свежест

на вишната отвън?

 

Метал студен със звън

посече с удар режещ

дървото с клонки нежни

и го превърна в пън.

 

И няма плод и цвят,

ни сянка, ни закрила

за тварите в леса.

 

Разумният ни свят

издига в ранг – със сила,

в дръвници – дървеса.

 

3.07.2023

 

https://www.youtube.com/watch?v=AthXL8MpL0g

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??