Lorraine (Лора Петкова)
17 16
5.11.2024 г., 10:29 ч.  

Дуалистично 

  Поезия » Философска
116 3 4

Духът смутен към тялото изрече:

"Тъй лесно е за теб на този свят!

Живееш в своето блаженство 

живот на много радости богат.

 

А аз нещастен бродя по света,

измъчван от безброй съмнения,

отравян често от тъга и суета

и от разяждащите угризения.

 

Във нощите ми царства мракът

на хилядите ми изгубени мечти,

а в свойте дни унило се търкалям

в усмивки скрил събраните сълзи."

 

За много дълго тялото се умълча,

обмисляше то горното твърдение.

Поискало с любов духа да утеши,

към него се обърна със решение:

 

"Аз може да съм крехко, тленно,

но вечно моя е и твоята тъга.

След всеки твой измъчен порив

забива се във мен една стрела.

 

Очите ми изплакват твойте болки,

с ръце и устни давам любовта ти.

Сърцето ми се свива много силно,

щом в теб бушува пак страхът ти.

 

Без мен не можеш, без теб не мога.

Това е, казват, наша орис и съдба,

да бъдем винаги един до друг

и да споделяме и радост, и тъга."

 

Оставям ги да си говорят дълго.

От разговора им във мен шуми,

но сякаш и спокойствие намирам

в безкрайните им детски препирни.

© Лора Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??