Духове
Страх ме бе от призраци,
от призрачни истории,
а само те останаха с мен,
пада чинията и чупи се сама,
хлъзга се чашата и пада в прахта.
Гледам се в огледалото,
а там, призрачно лице,
умряло преди време,
както аз умрях след теб.
И тези привидения
приятели са истински, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация