Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2731
19.03.2018 г., 12:13 ч.  

Дуло в гърба 

  Поезия
4596 43 74

Долавям тежък, скърцащ звук –
забива завистта в деня ми нокти. 
За мен ли си дошъл в зори дотук?
Попътен дъжд ли те доведе мокър? 
Или под болни мисли се потиш
зад дулото, насочено в гърба ми? 
Приятелю, не е алъш-вериш
приятелството, не е съд и драми... 
Не искам да те питам и защо, 
съвсем не си най-първият ми Юда, 
молба ще те замоля докато
намираш точка за фатален удар:
не се прицелвай вляво – там прибрах
момчето си и рожбата ни свята. 
Улучиш ли ги, ще живееш в страх, 
че може да възкръсна за отплата. 
За себе си ли? Няма да скърбя! 
И милост за остатъка не прося! 
Не ще превърна чакането в бяг –
ще понеса предателството просто. 
Забравил си – с любов те напоих
на кладата в най-жадната Неделя... 

 

Врагът поне е враг – не се бои –
очи в очи стои преди да стреля!

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Лудата
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поезия » Философска
И залък хляб за гладен съм била,
вода за жадния крайпътен просяк,
а раните от "дружески" дула
стотици са. И зная за какво са.
Понеже с обич скитах и с добро, ...
  846  12  20 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Друг е. Моят собствен. Всеки гледа от "друг" свят. Нали това е различното помежду ни?! Поздрави, Ивайло!
  • Мая, вие сякаш надниквате към нас от друг свят....
  • Благодаря ви, че се отбихте!
  • Всичко ми изглежда казано, от мен 🌹 и 👏 А в "аза убиец" на Жабока май има и наука 🤔
  • Отново възторг!
  • Съгласна съм, Мариела. Но предателствата са част от живота и говорят за предателя, не за предадения, а аз се научих да не страдам заради тях. Допускам единици до себе си. Върнала си се доста назад.
  • Най-силно боли предателството на тези, които вече са били в сърцата ни.....
  • Върнах се отново, наистина всяка дума е на място, а за финала нямам думи.
  • Благодаря, Сенилга!
  • Отлично!
    "не се прицелвай вляво" - афоризм!
  • Нали, Дейка?!
    И, Жабок, не беше спам. Диалогът ни си беше породен от текста и остана тематично свързан.
    Дружелюбна неделя от мен!
  • "Врагът поне е враг " и поне няма лицемерие при него...
  • Благодаря за посещението момичета и момчета!
    Вярвам всички ще се съгласим, че ударът от свой е по-болезнен от този на неприятел.
  • Невероятно силно и сърдечно написано, а финала е разтърсващ, сякаш след това, нама нищо друго! Поздравявам те, за таланта!
  • Започнах да да пиша коментар, а то излезе... LY, Щурче!
  • Прочетох го няколко пъти, за да поема чувствата, които носи, толкова е силно!❤
  • Много силно ❤️
  • Не, не сме смели, просто сме опиянени от стрелбата.
    А единаците най-често ги гърмят. Общността много обича да стреля по единаци, защото стреляйки по човек от общността, остава с "гузната" съвест, че е убил събрат.
    Извинявай за спама.
  • Еее 😀 хе-хе, разсмя ме чистосърдечно. Нито сме толкова зли, нито пък наивни до глупост. Ето, това са единични случаи.
    По твоята логика сме безразсъдно смели тогава, защото малцина са единаците. Живеем в общности и най-често по собствен избор.
  • Оптимизмът е много хубаво нещо
    Даже съм виждал простреляни оптимисти, които казват:
    "Той(тя) стреля, но съм сигурен(а), че искаше да съм жив-а"
  • Не изпадаш ли в крайност, Жабок? Макар че забелязвам все повече дула около себе си и другите, нека ги претеглим като фифти-фифти. Може би поне 50% са или обезоръжени, или лишени от желание, намирайки смисъл в живота на околните.
  • Мая, всички са приятели, зависи накъде ще се обърнеш.
    Всеки е насочил дуло срещу теб.
    Открих, че това е инстинкт у човека. Инстинктът на Аза убиец. Единици го нямат.
  • Благодаря!
  • Хубаво, силно....изпитано на собствен гръб.
  • Много силни думи, Сони. Благодаря ти! Този стих е старичък, но съм се връщала към него многократно. Дори не мога да кажа защо.
  • Настръхнах, Мая!
    Боже, колко си талантлива!
    Думите са оръжия, когато пишеш.
    Разкошна си! Влюбена съм в твоето творчество! Благодаря ти за наслада, която чувствам, когато чета стиховете ти!
  • Благодаря ти за визитата и топлите думи, мила Ивита!
  • Много, много високо!
    Каквото и да напиша, няма да бъде достатъчно!
    Прекланям се пред таланта ти, Мая!
  • Бате Спиро! Така ме зарадва с присъствието си. Ти си жив?! Как си? Къде си? Защо си? Рисуваш ли още?
    Вале, какво да ти кажа – сякаш каквото написах – написах. Последва творчески колапс. Благодаря за искреното мнение.
  • Страхотно е!
    Разкърти ме...
  • Благодаря ти, Лили, за добрите думи, както и за разходката из моята страничка.
    Бъдете щастливи!
  • Мая,страхотно е!
    ,,Врагът поне е враг-не се бои-
    очи в очи стои преди да стреля!"
    👍💖
  • Благодаря за вниманието!
  • Настърхващо произведение!
  • Даа! Досетих се, Щур! Оте!
    (Ще огледам с едното око и дим да ме няма) 😉😀
  • Беше, Щурче. Липсваш! LY
  • А! Трябва да е било за 24ти май. Благодаря! Щур, Маги!
    (Аз вече със страх и нежелание влизам тук - когато и да надникна, все на бой попадам)
  • Майче! Възторг! Честит празник!
  • Честит празник, Щурче!
  • Благодаря, Дени.
    Доста назад си се върнала..
  • Мая, Мая ... това ме смая. Страхотно е.
  • Направила си ми бърз обход!
    Наистина се радвам, че си тук отново!
  • Няма толкова звездички тук, велико е!!!!!
  • !!!
  • Благодаря ти!
  • Много силно !
  • И от вчера до днес си ходиш настръхнала?? 😅
    Мерси, Керинце!
    А бе да заявим присъствие чат-пат, а който го е страх от "железарски стоки", да не стои до мишената. 😉
  • Ей, това вчера го четох и ми настръхна перушинката...Направо с чука и пирона в десетката, Бодилче!
  • Момент, да намеря бележника си..
  • Отлично!
  • Еха......това е за любими, Мая! Браво, много силно....талант
  • Прекрасно!
  • Но и това си има добра страна. Съвестта на Юда проговаря, макар и наум. Което е несъизмеримо с причиненото зло, но както се казва... Да извлечем поуката
    Радвам ти се искрено, че отново си във форма!
  • Предателството не е, но вероятно имаш пеедвид стиха... И благодаря!
  • Албенка!
  • Много силен стих,Мая!...В любими.Поздравления!
  • Благодаря ви!
  • Истинската голяма поезия се коментира трудно, след нея остава един емоционален връх и радостта от съпреживяването. Пълниш ме с наслада, мило момиче, благодаря!
  • Да ти е живо и здраво! Радвайте се един на друг!
  • Много ви благодаря за топлината и хубавите думи! Обещавам по-късно да прочета задълбочено коментарите ви, че днес е особено трескаво готин ден! Моето малко, пораснало момче навършва цели 17. )И така! Чудна вечер ви желая и на вас. Бъдете щсстливи. Много щастливи!
    Благодаря ви и до.....пак!
  • На висота!
  • Другата в мен, желая ти щастие!
  • Да, това е коварно.Много добре претворена решителност и сила! Страхотно е, Мая!
  • Браво!
  • !!!
  • Силно харесах, браво Мая!
  • Страхотен стих,Мая,образно съдържателен,написан от силна жена!Това ми напомни за "Реплика"на Дамян Дамянов,ако го нямаш,мога да ти го пратя.Идеята и там е,че "когато ме обичаш,обичай ме открито...и т.н-да зная-обича ме човек,когато ме мразиш-гледай ме в очите-да зная,че мрази ме човек и накрая-да му подаде падналата сабя"да знае ,че се бие със човек,а не с дреха без човек..."Нямаше да го побере коментарното поле,но ти може би и от Интернет ще можеш да го извадиш!Ако разбра комплимента ми в сравнението с Големия Дамян!....
  • Благодаря ви.
    Да, Стойчо, да!
  • Има ли по-болезнени прицелвания от тези в гръб?!
    Трудно изживяване! Този който е изпитвал подобна болка,разбира...
    Поздравления,Мая-за понесеното и за силата да претвориш изживяното!
  • Картинно, пластично, драматично - много ми хареса! Поздравления, Мая!
  • Много хубава творба, поздравления!
Предложения
: ??:??