Превръщам секундите в думи,
и в цветни, и в малки будилници.
Простете, но вий сте куршуми,
боли ме от вас… ах, закрилници.
Елате в съня ми, но денем,
тогава резбовам си бивните.
На върха на света ще поседнем,
ние - безумно най-свидните…
Играйте с мене на всичко,
на шах с безизразни пешки.
Неразумно и малко космично
ви виждам в образ човешки…
© Георги Георгиев Всички права запазени
пас
и отивам на по фас