mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
969 1455
23.08.2016 г., 0:03 ч.  

Думи 

  Поезия » Философска
1093 3 10

Тече потокът на речта

и в него думи като злато

блестят – не думи, а слънца –

и с тях сърцето е богато!

 

Но има думи без душа,

без мисъл раждани в главата,

докато хулните уста

брътвят, римувайки словата!

 

И още – тежки като кръст,

настръхнали от злоба думи...

Дори да хвърлиш шепа пръст,

те пак ще зеят помежду ни!

 

 

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Валентине! Поздрави!
  • Много хубаво стихотворение.
  • Благодаря, Деси! Поздрави!
  • Прекрасно изпълнение! С точно послание!
  • Благодаря за милите думи, Руми! Изпращам ти своите поздрави!
  • Благодаря ви от все сърце, Марина, Кети, Васе, Влади и Владимир! Вашите думи ме стоплиха! Поздрави!
  • Прекрасен стих! Една лоша дума може да убие човек, една добра, топла дума спасява човешки живот!
  • Много точно казано..., - "Език мой, враг мой...!!!" В много случаи езикът ни се опълчва и ни става враг, искащ да го научим добре и използваме когато и където трябва, да спазваме елементарните му изисквания. Именно тогава той ще ни е приятел и ще ни помага да уточним това, което трябва да кажем, без да ни осъжда...!!!
    "Но има думи без душа,
    без мисъл раждани в главата,
    докато хулните уста
    брътвят, римувайки словата!"
  • Внимавай много с думите, остават за цял живот! Няма гума, която да ги изтрие.
  • Хубав стих!
Предложения
: ??:??