9.10.2009 г., 0:04 ч.

Думите 

  Поезия » Философска
715 1 17

Има думи, изказани грешно
и за миг се завърта светът,
та, дори да са бледи и  смешни,
пак болят и  оставят следа.
Навлизат  навътре, навътре,
дълбаят в  душата тунел,
да не стига до там светлината,
а смехът да е спомен отнет.
И горчат, и горят, и раздират
като свредел душата на две.
Тези думи, нима не разбират
как помръква и плаче небе?
И от него вали, без да спира
тъжен дъжд, посивява денят.
Ах, дано да полее земята
и поникнат след него цветя,
от онези, след буря цъфтящи
и омайващи с свеж аромат,
да отмият душата от страсти -
да не връщат сълзите назад.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??