krasimirest (Красимир Тодоров)
50 36
7.10.2017 г., 23:18 ч.

Думите остават 

  Поезия » Философска
1176 0 3

Думите остават 

 

Дали съм егоист, не знам! 

но мисля,  че душата ми е чиста! 

И винаги каквото мога ще ви дам, 

без сърцето ми за миг да се замисли! 

 

Лицемерен съм, наскоро го разбрах! 

Всеки има право да се изразява! 

А исках от живота само смях, 

но душата ми е сякаш остаряла...

 

Не съм злопаметен,  а думите остават, 

Променяйки ме без дори да се замисля! 

И болката започва да ме закалява, 

все пак ги смятам аз за близки! 

 

Никой истински не се интересува, 

Как съм? Има ли ми нещо? Накъде съм? 

И когато критиката почва да изплува, 

слагам безразличните завеси... 

 

И дори да искам, няма да ги вдигна, 

във живота трябва да се оцелява! 

И когато дойде времето, и мигна, 

превръщам се в изстинала жарава...

 

07.10.2017 .     11:32

© Красимир Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??