Защо мълчиш и колко ли ще струва
навътре из душите да поровим?
Сърцето ми не иска да кротува
и делниците сиви все го тровят.
Че ти мълчиш, но моите въпроси
висят – като бесилки от вина са.
А след това свистят като откоси
и белези в невидима стена са…
А думите, ония помежду ни,
отдавна натежаха. Канари са.
Тъгата дрънка по неземни струни.
И все удържам оня бесен писък ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация