Коне препускат диви и необуздани
в душата ми, що девствена е степ!
Във буйните им гриви разиграни
се блъска ураганът като слеп!
Ще могат ли те нявга да открият
спокойствие сред таз безкрайна шир
и тихо там основи да забият,
да заживеят в щастие и мир?
И да притихнат мирни и послушни
под напора на силната ръка,
която във кошара ще ги пусне,
със тях ще прави дългата бразда! ...