Душата ми е птица бяла,
полита често към простора -
там, дето светлината е огряла,
далеч от сивотата и затвора.
И все по-трудно обратно се връща,
не ú се идва в тъмнината на мрака,
не иска да влезе в запустялата къща,
където отдавна никой не я чака.
Разпилени са чувствата,
без жал са стъпкани, разбити,
отдавна хвърлени са във калта -
в ъглите вият само демоните скрити. ...