LJULJU (Люба Георева)
52 75
27.12.2009 г., 0:37 ч.

Душа като пустиня 

  Поезия » Друга
726 0 6

Поглеждал ли си в празните очи,
в които живо пламъче не свети? 
Отдавна сухи те са за сълзи - 
звезди угаснали са във небето.

Почувствал ли си празното сърце,
отдавна спряло в ритъм да пулсира - 
едно безжизнено, нетрепващо море,
което всеки ден по мъничко умира? 

Усетил ли си празната душа,
забравила отдавна да мечтае - 
повяхнала, посърнала гора,
в която спомените минали ридаят? 

Това съм аз – пустиня. Само пясъци.
Оазис?! Няма извор на надежда.
Изплетена съм цялата от крясъци 
и болка - необятна и безбрежна.

© Люба Георева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??