Душата и Сърцето
Душата и Сърцето
В най-тъжните си дни –
„пускам” си небето,
„ефир” му ставам – и вали..
ала днес Сърцето,
казва ми - Налей!
Мъката си ми сипи! -
казвам – Пей!
– Луда си, нали!?
и пияна –
без мен ли пи,
ума къде си дяна –
как да пея като ме боли?!
- Нима и теб?!
Олекна ми да знаеш.
- Направи ме на дреб,
а пък сега нехаеш.
- Как, кога те раздробих?
- Има-няма – месеци, година…
поо…. парче във всеки стих,
мисля - Любовта откакто си замина.
- Боже! как сега да те сбера?
- Да пием по едно – наливай…!
- Някой е отворил моята врата….
„Знаех си – Сърце, не унивай!
Пак ще бъдеш ти щастливо,
накъсано отново в летни рими –
отива ти да бъдеш парцаливо.
На твоето уйдисах „Отвори ми!”
Любов, Любов – от Теб,
дори на дреб –
Човеците си правим тъй красиви!”
…Хей! къде, къде се дяна –
да пием щяхме, Душо, за забрава..?!
Боже, тя вече е пияна!
Любовта ли мярна се тъдява?
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Радвам се, Валя, че ти харесва! Мерси!
-
Много мое, Рени!
-
Благодаря ви, Васе, Силве, и ме извинете за закъснението!
-
Прекрасно! Любимо!
-
В любими! Прекрасен диалог в стих, искрен и емоционален!
-
И за мен, прочита ти, Роби! Благодаря, че прибра стихотворението ми в "любими"
-
Удоволствие бе да прочета, Рени!..
Благодаря!... -
Мисана, благодаря, че постави в любими!
-
Руми! Благодаря ти, мило момиче!
-
Прекрасна Рени, приеми и моите поздравления, защото си уникална!
-
Люси, Ачо, Ели, сърдечно ви благодаря!
-
Уникален замисъл и чудесно изпълнение!
Впечатлена съм от този разкъсващ те диалг на Душата и Сърцето...
Поздрави! -
Ех душицо ти запей ,слънчо ти от любов ме разлюлей!Поздравления Рени!!!
-
Албенче, благодаря, че успя да сгреш в "любими" тез пияни тъжни рими, а с топлото си сърце го умееш - умееш, умееш - човека да сгрееш!
Нинка, а ти как ще се разправяш с тях не ми се мисли, сега са във "наркоза" ала сетне - намира ли те се в "любими" една капачка само "доза" - но при тебе както зная - няма шест и пет - ако трябва отрезви ги и с оцет - и - да си траят
Марианче - първо от тъга се покрусиха, сетне - малко множко от Любов препиха - както всички махмурлии от едно препиват - с друго го "избиват"
Марго, как да не ти благодаря отново, ласкае ме и ме гали всяко твое слово! -
Ами, заслужаваш го!
-
💐
-
Ха-ха...хареса ми диалога....пък накрая, алкохола анестезира всички болки....?! Суперрр е...Любимо!
-
Невероятен диалог в стихове си сътворила, Рени! Искрена, директна, покоряваща си... Прегръщам те и поставям стиха ти в любими!
-
Какво да кажа?! Прекрасен и задължаващ коментар, Марго! Дано го заслужавам, наистина!
Влад! Абсолютно точна констатация - всички сме така тук, мисля аз. Благодаря ти!
Любо, аз си те харесвам и "бездумен", но толкова хубаво ми говориш..!
Ечи, ми симпатични я - двойка битови алкохолици Спирка нямат -
"спирт" им не трябва, всяка радост, болка ги опиянява, а Животът такива доволно им дава...Благодаря, Ечи! -
ах какво симпатично пиянство))
-
Всяко твое стихотворение е изпълнено с толкова чувства, че ме оставяш без думи! Пожелавам ти пиянство от Любов!
-
Това е тя! Рени! Неповторима! Незабравима! Уникална!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
