Събличам си душата. Като дреха, която вечер слагам за пране. Сърцето много пъти ми отнеха, единствено душата моя – не! На светло я събличам. Ето – гола, застанала пред вас е. Няма срам. И няма поглед да сведе надолу. Защо? Попитайте я. Аз не знам. -Защо Ви липсва моминия свян, кажете ни, но моля – без лъжи. Тъй чиста ли сте, или просто блян, безгрешна ли сте, или тук грешим? Зарята от смеха и ви опърли, отвърна ви едва ли не с насмешка: -По мене първи камък нека хвърли, но само този, който е безгрешен. Такава е душата ми – безсрамна, нахална, грешна е и дръзновена. И нека всичко друго ми откраднат, но нея никой няма да ми вземе.
- По мене първи камък нека хвърли,
но само този, който е безгрешен.
Такава е душата ми – безсрамна,
нахална, грешна е и дръзновена.
И нека всичко друго ми откраднат,
но нея никой няма да ми вземе.
Толкова силни думи,такова хармония...просото няма нужда от коментиране.
Честит празник и нека поетичната ти женска душа,бъде чиста като капка роса!
Ти имаш прекрасна душа и си страхотен човек!!!
Който те познава...знае това!
Чудесен е стиха ти, мила!
Поздравявам те!
Весело изкарване на празника!Обичай и бъди много обичана!
Целувки!
Душата ти е толкоз сладка гледка - като да гледам гола мажоретка! )
"Събличам си душата. Като дреха.
Сърцето много пъти ми отнеха,
единствено душата моя – не!"
Великопелен израз! Нарочно прескочих втория ти ред - за мен той е излишен; защото това което е за пране, е зацапано; а твоята душа не може да е такава!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.