Събличам си душата. Като дреха,
която вечер слагам за пране.
Сърцето много пъти ми отнеха,
единствено душата моя – не!
На светло я събличам. Ето – гола,
застанала пред вас е. Няма срам.
И няма поглед да сведе надолу.
Защо? Попитайте я. Аз не знам.
- Защо Ви липсва моминия свян,
кажете ни, но моля – без лъжи.
Тъй чиста ли сте, или просто блян,
безгрешна ли сте, или тук грешим? ...