Nella_gold (Нели )
841 4525
18.11.2008 г., 7:32 ч.

Душата ми 

  Поезия » Философска
668 0 9
Душата ми е изтъняла струна.
Като от изкорубена китара,
захвърлена във ъгъла
на прашната ми стая...
Която дълго само
паяците обитават.
Опънеш ли я,
може да се скъса.
Не опитвай. Самата тя
ми е останала, за...после.


Душата ми като отронен
сребърен листец е.
Едва държи се,
да не отлети
нанякъде.
Там, където
сред много други листи
ще прекърши
последния танц на вятъра.


Душата ми е сиромашко лято,
изплакало очите си
по застиналото слънце,
което само свети,
но не топли.


Душата ми -  като отломен камък e.
Надвиснала над пътя.
А под него - пропаст.
Търкулне ли се,
стремително
на дъното ще се окаже.


Душата ми - като
подхърлен къшей хляб
на уличните псета.
Които, после ненадейно ...
те захапват за ръката.
Кой казва, че не е боляло?!
Когато...


Дочуваш ли
как тъжно плаче?!
/Душата ми крещи без глас!/
Китарата, останала без струни!
Опъната до скъсване.
Напук на всичко преживяно.
С очи, отворени не само за живот...
за свобода,
която скъпо струва още.

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??