Душата ми е сгушена под нечие крило на птица бяла,
усетила какво е топлина.
Лети със нея в ширините закопняла,
отпила глътка нежност в синева.
Душата ми е сгушена във нечие обичане на влюбен звук от песен,
запята с нотите на младостта.
Погалена с мелодия докосващо божествена,
молитва е във нечии слова.
Усмихва се с усмивката на детското,
намерила във нечие добро сърце.
Душата ми е благодарност, обич без отричане,
сгушила се в две единствени ръце.