16.07.2019 г., 9:44 ч.

Душата ми е котка, в слънчогледи... 

  Поезия » Философска
681 10 11
Приседнала в притихналия двор,
представям си как литвам, към небето,
и дребни грижите, от птичи взор,
са семки в слънчогледа на сърцето.
Посявам ги и тихичко кълнят,
под сянката на старата лозница.
От черни семчици - прекрасен цвят
и всяка бръчка е гнездо на птица.
И котката извива гъвкав гръб,
в зеници вертикални - суетата,
надсмива се над преходната скръб,
напомня: С болка никнат и крилата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??