Препъваш се и падаш –
ожулваш коленете,
огъваш се и страдаш –
поставен си на колене,
от страх или от радост –
треперят коленете,
от първа среща вече в теб е –
морето не е до колене,
щом онзи поглед те погълне –
с подкосени колене,
животът тялото изпълва…
Душата ми е в коленете.
© Надежда Тошкова Всички права запазени