Душата ми отлита неразбрана -
в самотните си тъжни висоти...
Бях лебед... А сега съм черна врана -
във твоите и в чуждите очи...
Каквото съм успял - това посял съм...
Не искам нищо... Друг да го бере...
Бездомник съм... И тук не ми е мястото...
Ще ме разкъсат хищни зверове...
Без мен дано да ви е по-просторно,
доволно и приятно, без тъга!...
Защо да ви тежа - като сълза?
Или пък - като прах върху бюрото... ...