Izumrudkata (Катя)
290 3762
6.11.2016 г., 0:15 ч.

Душата на поета 

  Поезия » Друга
577 2 9

Душата на поета е ранима,

в нощта отронва бисерни сълзи,

през призмата на времето пречупва,

калейдоскопа на житейските уроци...

 

Душата на поета винаги е в полет,

докосва се до най-светлите мечти

и думички реди свободно, за да докосват,

да оставят след себе си следи...

 

Душата на поета е звездица,

огряла нощното небе...

но понякога е тъй самотна и ранима

и в тишината ражда се стихът.

 

Душата на поета винаги е в полет,

докосва и разкрива същността,

тя много често истини разкрива

и ни води в нов приказен свят...

 

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Борислав, благодаря ти!
  • Много ми хареса Катя. Поздравления за хубавия стих.
  • Силвия, Благодаря ти!
  • Красива поезия!
  • Влади, благодаря ти!
  • Младене , благодаря ти за хубавия коментар!
    Веси, благодаря ти за хубавите думи!
    Марина, благодаря ти!
  • !!!
  • Браво! Нека твоята душа винаги е в полет! Поздрви!
  • "Душата на поета е ранима,
    в нощта отронва бисерни сълзи...
    Душата на поета е звездица,
    огряла нощното небе..."

    С горните редове е нарисувано по вълнуващ начин поетичното ОКО на творбата. А в него наистина се оглежда душата на поета. А значи - на автора! Поздравявам те, Катя!
Предложения
: ??:??