Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
15.04.2009 г., 9:53 ч.

Душата на вятъра 

  Поезия » Друга
695 0 14

Не попитах душата на вятъра
накъде този път лъкатуши.
Не попитах, а просто се взирах
над просторите звездни и сини.
Не попитах дори на сбогуване,
докога все така ще боли.
Примирена надянах си кръста
и до днес си го нося... уви.
Всеки път е навярно илюзия
за посоки към нечии длани,
всеки друм отеснява за двама
и допълва душата със рани.
Слепи пътища водят сърцето ми
към нозе, приковани на кръста,
още в себе си нося сълзите,
да измия греха от очите.
Ако капчица светла любов
в мен със утрото тихо прокапва,
ще намеря в сърцето си брод
към душа от любов побеляла.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??