iam (Росица)
75 22
2.02.2014 г., 20:38 ч.

Душата ще нахраня… 

  Поезия » Друга
473 0 2

 

Понякога животът загорчава,

изчезва сладостта без никаква следа.

Единствено надеждата остава

в зрънцата мънички прикрита захарта.

 

На хапки малки опитвам да преглътна

поредната горчилка на деня.

Прикривам с усмивката фалшива,

как давя се в горест и тъга.

 

Да зная, че не съм единствен

с гладна за любов и доброта душа,

но туй не намалява парещата болка

и горестните сълзи по нашите лица.

 

Опитвам се да разбера,

какви ли грехове изплащам?

Къде ли тъй изцапах своята душа?

Кога навлязъл е в мене мракът

и сенки черни изпълват пак деня?

 

Ръцете си напред ще протегна

и мрака ще разкъсам със замах.

Лъчите светлина пак ще намеря,

Душата ще нахраня с тях…

РМ

 

© Росица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Най-тежка е борбата със себе си... хубав стих!
  • Прекрасен стих с обнадеждаващ финал!


    Не губи Душата си, въпреки мрака...

    Поздрав!
Предложения
: ??:??