Душата си подпалих

2.08.2021 г., 23:15 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 8

1114 5 13

Душата ми е храм! Събирам болка!
Всичко неизказано си трупам и мълча.
Камбаната ми стене, бие на тревога!
И пак виновна съм! Виновна, без вина!
Затварям храма тъжен и се свивам.
Със себе си оставам в мрак и самота.
Опитвам се да разбера, но не разбирам,
какво сгреших, пропуснах, не видях….
Душата ми е храм! Затворих тежката врата.
Подпалих го! Гори! И пламъка прегръщам.
И знам, че нямам сили нов да изградя…
не мога …аз вече няма са съм същата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Малка Тишина
Отвъд живот и смърт

Измамното усещане за дом на капчици изтича през улуците, след себе си оставя тих погром на светлини,...
Аз и ти интимно

Не ме разсейвай с приказки за старост, а просто за любов се подготви, защото изживявам втора младост...
Не съм виновен...

Аз дишам в рими, в стихове изливам това, което вдън душата пазя. Понякога е светло и красиво, поняко...

Още произведения »