Душата ти изстива...
Виж се само!
Залиташ,
спираш,
връщаш се назад,
объркваш пътя...
Питам се
кога ли
ще се изгубиш
в малкия си свят...
Не се залъгвай,
че ще има време
да се настроиш
с мисъл и сърце
за нещо по-възвишено.
Едва ли
реваншът ще е под това небе...
Говорим си,
че Смисълът е пълен,
когато не подгъваш колене
и силата е
да стоиш изправен
срещу тревоги,
болки,
страхове...
А виж –
сега душата ти изстива.
Отново я наливаш
с грехове...
© Руми Бакърджиева Всички права запазени