Едноочка, Двуочка, Триочка -
денем се мярват в съня ми. Сестри.
Аз ли съм или те са - героини незрими,
първи ме виждат, замитат следи.
Всяка една на смени ме следва,
гали със думи, до корен сече.
Сее надежда в поредно безумие,
с кървави пръсти коприва преде.
Бог ли ги праща като ангели земни
или са бесовски плод на плътта?
В темел на колиба, в небето до шията
Пътя налучквам, преди да заспя.
Само Душата през миглите лунни,
рее се волно, като мене една.
© Христина Комаревска Всички права запазени