nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
21.12.2016 г., 20:52 ч.

Душевен кръст 

  Поезия » Друга
454 0 2

Прегърбен ли си, нещо ти тежи.
На тайната теглото е огромно.
Сами товарим се и ни личи,
а да ни е леко не е никак сложно.
Какво ти трябва – някой като теб.
Да вярва в неизречените думи.
А казаните да приеме с жест,
скъсяващ разликата помежду ви.
Да може тайната да проговори 
и себе си да иска да разкрие.
Отваряйки сърцето безусловно,
с любов и топлина да се покрие.
Най-после истинската същност
да разцъфти, защото е разбрана.
Да отлети страхът, че може да е късно
и капчица съмнение да не остане. 
И в търсене на другия достоен,
прегърбени си носим кръста.
А кръстът е на ключ подобен, 
душевните ни тайни е отключващ.

 

 

21/12/2014

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "И в търсене на другия достоен,
    прегърбени си носим кръста.
    А кръстът е на ключ подобен,
    душевните ни тайни е отключващ."
    Силен стих! Поздрави!
  • Много истинско!
Предложения
: ??:??