29.04.2017 г., 0:00 ч.

Душевна борба 

  Поезия » Философска
572 2 2

Боря се за всяка глътка въздух,

а отплатата за нея е в сълзѝ.

Нататък чувам само звън, глух.

Няма да му позволя да ме срази.

Омръзна ми в обиди да се спъвам.

Душата ми отказва да я спрат.

Със пух от копнежи я попълвам

в случай, че крилете ѝ растат.

На върха не иска тя да се качи

от чувството за слава или власт.

Иска подлеците да разобличи

и да затвори зейналата паст,

отгдето плъзнали са страховете

и където влизат повечето хора.

Знае, не ще им прости греховете,

но поне ще ги лиши от умора.

Ще ги зарази със своя ентусиазъм.

Ще им дари и обичта си събирана.

Ако ще да падне от поредния спазъм,

тя няма да си отиде раздирана...

© Биби Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съдбата, отредена й преди да се настани в тялото, може би..
    Благодаря ти, Гавраиле!
  • Душевната борба, това си е съдба.
    Поздрав от мен!
Предложения
: ??:??