15.05.2015 г., 20:52 ч.

Души без гуши 

  Поезия » Друга
353 0 0
"Души без гуши"
Ех, колко обикалят без гуши,
като въздух са в дрехи, човешко не им се муши.
Лудост - големите души живец да губят,
а надупчените, дъвчещи от него - да го плюят.
Що за баланс, Боже, има в това -
чист зян, щета, без дори да се почита.
Безумно е от шепата сол чакъл да се ръси,
непопита, чернееща там, после и мравка да не я потърси.
И разлян, мижейки денем, блед и в нощта,
постепенно духът на зърна да им го умива дъжда...
15.05.15г. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Третият Всички права запазени

Предложения
  • И когато полека пристъпи, тя – красива, с коса до нозете, всичко евтино вече е скъпо и безценно е вс...
  • На дъщеря ми Радина Една любов умира... Наранена, цяла в кърви... Прободе я рапирата на думите. Една...
  • Когато вече няма да ме има, аз зная, че не ще ти бъде лесно. Ще ме откриваш в най-случайна рима, във...

Още произведения »