15.05.2015 г., 20:52 ч.

Души без гуши 

  Поезия » Друга
352 0 0
"Души без гуши"
Ех, колко обикалят без гуши,
като въздух са в дрехи, човешко не им се муши.
Лудост - големите души живец да губят,
а надупчените, дъвчещи от него - да го плюят.
Що за баланс, Боже, има в това -
чист зян, щета, без дори да се почита.
Безумно е от шепата сол чакъл да се ръси,
непопита, чернееща там, после и мравка да не я потърси.
И разлян, мижейки денем, блед и в нощта,
постепенно духът на зърна да им го умива дъжда...
15.05.15г. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Третият Всички права запазени

Предложения
  • Р. Чакърова ... и тъй като Януари си тръгна (почти), и тъй като аз остарявам (напълно...), и тъй кат...
  • Пореден ров. Пропадане и плач. Измамена илюзия за щастие. Животът - присмехулен, стар палач, пак зъб...
  • на Йоана Моя тъжна любов, добър ден, вече нищо добро не ти нося. Аз съм скучен до болка рефрен и къл...

Още произведения »