Душичка

18.11.2016 г., 10:26 ч.

Поезия » Свободен стих, Друга

5.0 / 3

687 1 4

тя е малка душичка, а така я обидих
хвърлях камъни, свличах с градоносните облаци метеори
засипвах
босоногите ѝ следи
да ги няма след нея
с ветровете, които донасят сибирския студ
разпилях онова
което от нея бе построено
и така
вледенено смълчана
във безвремие
и в бездушие ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Прекъснат полет
Райски копнежи по Ада

На Светла Табакова Тя с краката си боси препъва на мъжете очите лукави и подобно балканска пъстърва ...
Брезата

На мама Тя пожела, когато си отиде, да посадя брезичка върху нея – поне насън да мога да я видя, как...
Ще запомня /на Йо/

Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят...

Още произведения »