18.11.2016 г., 10:26 ч.

Душичка 

  Поезия » Свободен стих, Друга
5.0 / 3
687 1 4
тя е малка душичка, а така я обидих
хвърлях камъни, свличах с градоносните облаци метеори
засипвах
босоногите ѝ следи
да ги няма след нея
с ветровете, които донасят сибирския студ
разпилях онова
което от нея бе построено
и така
вледенено смълчана
във безвремие
и в бездушие ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Предложения
  • На Светла Табакова Тя с краката си боси препъва на мъжете очите лукави и подобно балканска пъстърва ...
  • На мама Тя пожела, когато си отиде, да посадя брезичка върху нея – поне насън да мога да я видя, как...
  • Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят...

Още произведения »