670301 (Павлина Гатева)
1387 361
18.11.2016 г., 10:26 ч.

Душичка 

  Поезия » Свободен стих, Друга
604 1 4

тя е малка душичка, а така я обидих

хвърлях камъни, свличах с градоносните облаци метеори

засипвах

босоногите ѝ  следи

да ги няма след нея

с ветровете, които донасят сибирския студ

разпилях онова

което от нея бе построено

 

и така 

вледенено смълчана 

във безвремие

и в бездушие 

яростта господарстваше 

 

до избухване чак

до кънтяща безмилостност

и ме стисна за гушата

заплющяха 

словата-змии

за разплащане

 

с гордостите ни

с предразсъдъците ни

с нараненото его

 

но тогава внезапно

тя 

пристъпвайки смело

храбра малка душица

при мен – демон зъл на обидата

 

изведнъж ме стопи

 

нека вляза 

да изясним

извинявай

прощаваш ли – пита

 

и по-лека от пяна 

внезапно

във мене попи

 

не очаквах така че ще стане

и не тя

а аз 

се смалих

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??