21.06.2019 г., 13:24 ч.

...душите – кът, а хóра – бол 

  Поезия » Философска
5.0 / 34
2234 27 31
Светът е странно разлюлян –
циклоп на глинени нозе.
Седи си Бог в прашинка взрян,
дали ѝ даде, или взе?
С пореден мощен земетръс,
се пробва да го разруши.
Нее, дяволът тук има пръст,
Бог милостив е. И теши.
И силна вяра, кръст нелек,
и с изранени колене,
пълзи прашинката човек,
едни са хора, други не. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
  • Ако заплача, ще срутя небето и сто години болка ще вали. Но просто се усмихвам и сърцето, красиво лъ...
  • В онова босо село, дето всяка надежда е двор, а петлите по тъмно пронизват със вик тишината. Там, от...
  • Няма дума да чуеш за нея добра, облекло от елита не носи, на ревера ѝ алена буква от срам обществото...

Още произведения »